Завръщане към женската същност

Ще открием природата на своя гений, когато спрем да се съобразяваме със своите модели или с тези на други хора, когато се научим да бъдем себе си и позволим на естествения канал в нас да се отвори.

Шакти Гуаейн

Живеем в изключително динамично време. Дилемата е как постоянно да се адаптираме към бързо менящите се изисквания на средата. Борбата е неравна- за място в социалното поприще, за благополучието на любимите хора, за професионално израстване и още много и различни приоритети. Едва ли ни остава много време да се замисляме над избора на методи и подходи за решаване на задачите, за достигане на целите. А и не е целесъобразно да се отказваме от вече работещите и доказали се такива, пък били те и мъжки.

Случайно или не, във времето до сега, много фактори са работили за това, да се отслаби женската същност. Силата, произтичаща от връзката с нашата дълбока същност е отдавна забравена. Ние се борим с всякакви други средства и се опитваме да бъдем войни в един мъжки свят, а дори не подозираме за бездънния извор на сила вътре в нас.

Много от залегналите у нас убеждения в полза на това, да не изберем да бъдем жени докрай, са ни внушени от обществото още когато сме създавали своя система от вярвания и модели. Някои от тях са например: мъжката същност е по-продуктивна и успешна, женското е по-слабо от мъжкото, не е безопасно да си женствена, социално неприемливо е да си прекалено женствена и т.н.

На пръв поглед изглежда като че ли времето не работи за нас. То освен че ни налага повече да използваме мъжките качества и прийоми, има и още една способност – никога да не достига. В изострената до нелогичност борба за оцеляване и конкуренция по между ни, много рядко ни остава време да се замисляме за това, как можем да променим живота си, как бихме могли да проявим най-дълбоката си женска същност. Защото, макар и смътен и неясен, някъде в дълбините на съзнанието си, ние носим спомена за нея.

А началото може да е съвсем просто – с един въпрос. Въпросът „Как искам да изразя себе си като жена ?“ можем да си задаваме безброй пъти, докато не започнем да „чуваме“ отговорите на сърцето. Именно сърцето и усещането за чиста радост са пътеводителите ни в това пътешествие. Междувременно ще се наложи да поработим доста и по разчистването на много „трябва“ и по признаването на най-съкровените ни желания.

В това пътешествие можем да си помогнем много, като се заредим с търпение и любов към себе си. Като си простим всичко, за което някога сме се обвинявали, и се приемем изцяло, с всички несъвършенства и слабости. Дори само тази стъпка би ни върнала една голяма част от собствената ни сила, която до този момент сме изразходвали да се осъждаме и самосъботираме.

Нужно ни е, постепенно да си изградим навик, да се обръщаме навътре и да се вслушваме в желанията и съветите на сърцето. Този вътрешен живот е най-прекрасния подарък, който можем да си направим. Той може да е и непрекъснат източник на радост- от това, че сме свързани истински със себе си и чуваме вътрешната си мъдрост. Именно вътрешният живот е пътят към себереализация. Този път минава през разкриване и осъществяване на собствените ни дарби и потенциал. А само тогава можем да преживеем истинско удовлетворение от живота и чувството на сбъднатост и пълнота.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *